Все бързаме всичко да се случи, да го имаме, да го преживеем, да мине по реда си, но… животът не тече така…
Винаги се движим напред, независимо бързо или бавно, но понякого се връщаме назад.
И това назад най – много ни терзае, измъчва, упрекваме се за него.
Но ако се замислим, всеки творец, докато съгражда творбата си, на определени етапи от процеса спира и се отдръпва назад, отдалечава от нея, за да погледне как изглежда тя от малко по-далечна перспектива.
Запитвали ли сте се, защо?… За да се увери, че харесва онова, което създава и да го доразвие, а ако не му харесва, да го коригира.
Защо ние бързаме да създадем своята Творба – Живот, припряно, неспокойно?
Защо не искаме понякога да спираме, за да погледнем какво остава след нас, след решенията, действията, поведението ни?
Та това спиране е толкова отрезвяващо, защото е важно Творбата да харесва на нас, ние да сме удовлетворени, да сме щастливи, да й се възхищаваме, а ако не е така да си дадем шанса да променяме, но с осъзнавене. Правим го заради себе си, не заради другите!
Това поглеждане отстрани, ни помага да се научим да се разбираме, подкрепяме, уважаваме, уповаваме на себе си и да израстваме!
Когато можеш да стъпиш на себе си, на собствената си личност, си готов и да продължиш напред, да направиш, да постигнеш и да преживееш повече. От там идва увереността, удовлетвореността и доволството!
Мария Чолакова
