“Един ден учителят попитал учениците си:
- Защо хората повишават глас, когато се карат?
- Вероятно губят търпение – предположили те.
- Но защо ще повишават глас, след като другият човек е до тях? – попитал учителят.
Учениците озадачени, свили рамене. Те никога не били се замисляли върху това. Тогава учителят казал: - Когато хората се карат и негодуванието между тях се увеличава, сърцата им се отдалечават. А заедно с тях се отчуждават и душите им. За да се чуят един друг, те трябва да повишаваш тон. И колкото по-силна е тяхната обида и гняв, толкова по-силно крещят. А какво се случва, когато хората се обичат? Те не повишават глас, а говорят тихо. Техните сърца са много близко.
- А какво се случва, когато хората са влюбени? – попитал учителят. – Те дори не говорят, а само шепнат. И понякога дори не са нужни думи – очите им казват всичко. Не забравяйте, че кавгите ни отделят един от друг, а думите, изречени с висок тон, увеличават разстоянието многократно. Не злоупотребявайте, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще се увеличи толкова много, че няма да можете да намерите път обратно.”
