Един ученик попитал своя мъдър учител:
– Учителю, вие сте толкова мъдър. Кажете ми как винаги сте в добро настроение и никога не сте ядосан? Помогнете и на мен.
Учителят се съгласил да помогне на ученика си и му казал да донесе следващия път една торба и няколко картофа.
– Когато някой те е ядосал или си имал конфликт, вземи един картоф и от едната страна напиши своето име, а от другата неговото. – казал мъдрецът.
– Това ли е всичко? – попитал ученикът.
– Не. – отговорил учителят – Винаги носи със себе си торбата и всеки път, когато някой те обиди, добавяй по един картоф в нея. Минало се време, торбата с картофите натежала, някои картофи били и развалени, покълнали. Тогава ученикът отново посетил своя мъдрец.
– Учителю, торбата вече тежи много, картофите са развалени, миришат, не е възможно да се движа вече с нея. Може ли да измислиш нещо друго?
– Същото нещо се случва в душата ти. Когато си ядосан на някого, обиден, това ти тежи като камък. Опитай се да не забелязваш обидите, защото камъните ще стават все повече. Делата се превръщат в наши навици, а навиците в характер, който създава миришещи пороци. Аз ти дадох възможност да погледнеш на целия този процес отвън. Всеки път, когато някой те обиди или ти обидиш някого, помисли дали се нуждаеш от този товар.