Писмо до мен! (за истинските приятели)

Мило Момиче,

Животът на човек е наниз от различни периоди.

Когато периодът е слънчев, раздаваш, вдъхновяваш и си силен, много хора има около теб, които с лекота загребват с пълни шепи  и това носи радост на отдаващия.

Когото периодите не са толкова слънчеви, често оставаш много сам, защото онези, които са черпили от теб са ти намерили бързо заместник, т.к. те са свикнали само да получават.

Но има една особена група хора, които избират да останат до теб, защото са оценили човека и са готови да отдават и подкрепят. Те не искат нищо, не чакат нищо, те просто са ХОРА, които владеят изкуството да се поставиш на мястото на другия, да почувстваш неговата трудност и да решиш да си до него, докато той я преживява.

Пази връзката с тези хора дълбоко в сърцето си, защото имено в тях можеш да откриеш проявлението на дълбокото духовно израстване и усещането за крехкостта на  живота.

Всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо, но всички ние сме в абсолютното равноправие да избираме по-светлата или не толкова по-светлата страна в себе си, дали да подкрепиш или да предадеш, дали да помогнеш или да изоставиш, дали да си честен или да излъжеш, дали да обичаш или да мразиш, дали да си приятел или неприятел, дали да си благодарен или неблагодарен… Но последиците от тези избори не остават в момента, в който са направени, те влияят, орисват целия живот на избиращия.

При каквито и обстоятелства да си поставен, винаги избирай по-светлата страна в себе си!

Мария Чолакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *