Всеки един от нас е разказвач на приказка. На своята приказка, в която той е главният герой.
Времето минава, дните следват един след друг и приказката следва своя ход.
В нея откриваме мъдрост, тъга, радост, незабравими моменти, вълнуващи събития, раздели, срещи, обич, обратното на обич, смях, сълзи, трепети на сърцето…
Колкото повече навлизаме в сюжета на приказката, толкова повече осъзнаваме съвършеността му. Осъзнаваме, че всеки герой е бил важен, емоциите потребни, грешките необходими, …Всеки ден е бил значим за НАС!
И макар да знаем, че не винаги е лесно да си разказвач на приказка, когато срещнем друг като нас, прибързваме да коментираме, даваме оценки, квалифицираме, поставяме етикети, съдим, без да познаваме приказката на другия, без да познаваме събитията, тъгата, борбата, съмненията, радостта, търпението,…
Всеки разказвач има свой стил, начин на споделяне и право да претворява приказката си.
Ако имахме възможността да влезем, опознаем и заживеем в света на другия, може би, бихме били по-толерантни, по-смирени, по-разбиращи във взаимоотношенията и поведението спрямо тях.
Красотата и пълноценността на Света, в който живеем, се крие в преплетеността и разнообразието от приказки. Тяхната споделеност и развитие.
Независимо от Стила, от Събитийността, всяка приказка има своето право да съществува, така както разказвачът й избере да я разкаже.
Мария Чолаков
