Да простиш, е рецепта за щастие.
Да не простиш, е рецепта за страдание.
– Джералд Джамполски
Абсолютно погрешно е да се твърди, че толерантността и прошката са признаци на слабост. Абсолютно погрешно. Опрощението е признак на сила.
Прошката не идва лесно, но ние, хората, притежаваме благородни души…
Опрощението не означава да забравиш. Ти може да помниш лошата постъпка, но трябва да внимаваш да не се изпълниш с омраза, защото, когато я помниш, тази възможност съществува. Не бива да допускаш да поемеш в тази посока.
Понякога хората бъркат тези неща и мислят, че прошката е равносилна на приемане, на одобрение на злодеянието. Не, не е така. Трябва да се прави това важно разграничение – между извършителя на действието и самото действие, между човека и това, което прави той. Когато има погрешно действие, може да е необходимо да се предприемат подходящи мерки, за да бъде спряно. Но към извършителя му, към човека, можеш да избереш да не изпитваш гняв или омраза. Това е основата на прошката, нейната сила – да не забравяш за човешкото в човека, като в същото време реагираш решително и твърдо на погрешното деяние.
Опрощението е единственият начин да се изцелим и да се освободим от миналото. Отхвърлянето на прошка води до непрестанни чувства на огорчение, гняв, враждебност и омраза.
„Книгата на радостта“, Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту
Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често гледаме толкова дълго и с такова съжаление към затворената, че не виждаме вратата, която се е отворила специално за нас.
Александър Грейм Бел