Настъпи денят голям
да слезеш на Земята сам.
Съдбата нежно те обгръща и зове.
Пристъпваш с нетърпение и естествено смирение
да навлезеш в Живота нов не толкова готов,
но любопитен, смел и търсещ
преживявания, срещи, та себе си дори
и откриващ опит, мъдрост, нови чувства,
направляван от Божиите светлинки.
И често питаме се:
Какъв е смисъла?
Къде отивам?
За мен ли е това?
Как ще стигна?
А може ли да спра?
И отговорът, какъвто и да е,
за тебе верен е помни
и рано или късно
отново стани и продължи.
Удоволствието е в това,
че си дал, като си споделил
и си получил, като си разрешил.
Удоволствието е от вървежа,
от спомена, от чувството дори,
от мечтите, от сълзите,
от усмивките и срещите с приятели добри,
така че накрая
Душата с радост отново да полети.
Мария Чолакова ®