Умът мисли, тялото чувства.
Езикът на тялото са нашите чувство. Никога не се съмнявайте в автентичността на чувствата си – те са точно толкова чисти и автентични източници, колкото въобще е възможно да съществуват. Може да имате питания към тълкуването си на това, което ни казват чувствата, но не и към тях самите.
Мъдростта на тялото е нужно да бъде почувствано. Необходимо е да знаем какво желе тялото ни, къде се разминаваме с него, къде разумът е избрал неподходящите цели, в кои отношения не сме честни със себе си. Така се научаваме да разбираме кое е правилно и кое не е, и добиваме смелостта да действаме според това, което чувстваме. Именно мъдростта на тялото е тази, която ни дава всичко това.
Затова е нужно разумът да се научи да се доверява на загадките на тялото и да се вслушва в него. Така умът разбира, че не е сам, и започва да вижда стойността на съвместната работа с тялото, на сътрудничеството с този свой партньор.
Тялото се превръща в изящно живо същество само по себе си, изпълнено със загадъчност и чудеса.
Тялото ни съдържа мозъка, сърцето, кожата, то ни позволява да се движим да се храним, виждаме, да чувстваме… Чрез тялото си ставаме сутрин и започваме да се занимаваме с хиляди неща.
Митично определение за тялото е „ Този, който Чувстващо-Знаещ във времето и пространството.“ Тялото знае всичко, защото може да чувства много по-силно, отколкото да мисли, а това е много по-директна, чиста връзка с Вселената.
Второто митично определение за тялото е “Навигатор към съдбата ни. Ние откриваме съдба си, когато следваме това, която ни се струва правилно“. Тялото ни знае какво е нужно да направим във всяка част от живота ни, кое е най-доброто за нас. Само тялото ни може да разкрие съдбата пред нас. Разумът може да опита да замисли съдбата ни, но този опит винаги ще остане безполезен, защото съдбата ни не може да бъде „замислена“ – тя може само да се разкрива и да бъде следвана.
Всичко във Вселената може да бъде почувствано в тялото, защото вибрира чрез енергия и е свързано помежду си. Хора, дървета, животни, истина, красота, радост – дори и най-фината вибрация в енергийната мрежа може да бъде усетена, ако сме наясно със своето тяло.
Забравили сме обаче това как да почувстваме красотата и радостта, как да почувстваме другите, как да усетим пулсирането на енергията отвсякъде. Нашите невронни връзки, отговарящи за това, са съкратени поради неизползваното им, и е нужно да бъдат възстановени в името на пълноценността в живота ни.
Не можем да мислим и чувстваме по едно и също време. За да почувстваме дълбоко, е нужно да премахнем мисленото, макар и за малко, и да позволим на чувствата да се отразяват в тялото без да бъдат обременени от мислите. Тези усещания информират тялото ни със своя уникален език и тялото става силно и здраво, когато му позволим да чувства и да комуникира по този начин.
Джон Кехоу