Идва време, когато вместо да добавяш, започваш да отнемаш.
Премахваш храни, които са вредни.
Захвърляш дрехи, които са демоде.
Изхвърляш забравените джунджурийки от чекмеджетата.
Изваждаш сърцето си от местата, където вече няма любов, отнемаш времето, прекарано в преследване на хора.
Сваляш поглед от тези, които са те наранили.
Отнемаш властта от миналото, изхвърляш грешките от там.
Премахваш плевелите около мечтите си, компромисите, които цапат изборите ти.
Понякога истинското богатство не е в добавяне, а в отнемане.
Даниел Бергнър