Когато бях дете, познавах само моите най-близки хора – мама, татко, баба и дядо. Техните домове, в които получавах цялата обич и внимание, грижи, за които можех да си мечтая.
Научих, че съм обичана!
Когато отидох в детската градина, много плаках, защото разбрах, че не всички са мили, добри и грижовни, но тогава срещнах първите си приятели. Впечатлих се колко добри и не толкова добри хора има.
Научих, че не всеки човек е добър!
Когато отидох още по- далеч от дома – в училище, много се страхувах, притеснявах, но разбрах, че мога да се справям отлично с учебния процес и това ме накара за първи път да изпитам гордост от себе си. Донесе ми увереност и успех, за да продължа да уча, но вече в училище, което аз предпочитам, и където да срещна най-забележителните приятели, и да изживея моя живот мечта на ученик.
Научих се да се гордея със себе си!
Когато напуснах дома на мама и татко, за да продължа по пътя на обучението си, разбрах колко много са правили те за мен, оцених всеотдайността им, безусловната им грижа, обич и търпение.
Научих се на Благодарност!
Когато започнах първата си работа, разбрах, че ако човек знае, иска и не се предава на обществени твърдения, една врата да има, то тя за него се отворя.
Научих, че всеки сам избира в какво да вярва!
Когато създадох семейство, разбрах колко още обич има в мен, на колко саможертва съм готова за даровете, които природата ми бе дала, моите деца.
Научих се на Всеотдайност!
Когато дълго време прилагах саможертвата, осъзнах, че аз също съм важна за себе си и, че моето същество има нужна от обичта, вниманието и подкрепата ми.
Научих се да обичам и уважавам себе си!
Когато реших да послушам сърцето си и да започна да се занимавам с онова , което ме вдъхновява, удовлетворява, кара ме да се чувствам щастлива, разбрах, че до този момент съм била в сън, удовлетворявайки чужди очаквания и лишавайки себе си от възможността да се наслаждавам на чудатото на Живота в мен и около мен.
Научих се да живея, вслушвайки се в сърцето си!
Когато…..
(следва продължение, което и аз очаквам с интерес)
През всички тези етапи постоянен и неизменен спътник ми бе промяната, носеща след себе си предизвикателства, нови знания, нови възможности, нови преживявания.
Научих, че когато започнеш да живееш Живота си осъзнато, сам вземаш решения за нея, не чакаш обстоятелствата да ти я наложат!
Всеки нов момент на промяна, ти носи шанса да се опознаваш и израстваш, да откриваш на колко много си способен, колко много има още да откриваш…за себе си.
Това за мен е очарованието на Живота, който е като река, постоянно различна по пътя си към морето, изискваща от нас да се хармонизираме с нея като се ПРОМЕНЯМЕ, като (на)пускаме старото и допускаме, приемаме новото!
Мария Чолакова