РАЗКАЗ ЗА НАЧАЛОТО НА ТВОЯТА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Нямаш представа какво ти предстои. Толкова снимки и разкази си видял и чул, че си между любопитен, объркан, притеснен. Някой те е посъветвал, насърчил или ти е обяснил колко много му е помогнала йога, че си се мотивирал да опиташ.

На постелката си. Какво ще последва? Дали не направи грешка е въпросът, който се върти в главата ти.

Практиката започва. Притеснението още те владее, но скоро след началото усещаш как вниманието ти започва да се обръща в една непозната за теб посока – ТВОЕТО ТЯЛО.

Да, обличаш го, грижиш се да е чисто, следиш килограмите му, но си пропуснал да го ЧУВСТВАШ.

Още с първите движения, осъзнаваш колко напрежение има в областта на врата, раменете, гърба, тазобедрени стави…. Изненадан си! Не си забелязал.

Да, усещаш умората, понякога и лека болка. Да, знаеш, че не успяваш да се движиш достатъчно, но не си разбрал, колко всъщност много е понесло тялото.  Сега чуваш страданието му преди всяка асана и облекчението след нея.  Осъзнаваш как му олеква, движенията стават все по-плавни, меки и гъвкави.

Всяко влизане и излизане от асана е съпроводено от дъха, вдишване и издишване.

Разбираш, че си дишал по навик, дори не си забелязвал как се случва. Сега обаче е различно. „Вдишах ли? Издишах ли? Но как да удължа дъха, за да съпътства асаната и да придружи прехода ми от едната позиция в другата? Колко много мога да отворя белите дробове!!!“

Имаш усещането, че въздухът има вкус – приятен, лек и топъл. Шокиран си, защото никой не ти е насочвал досега вниманието към начина, по който дишаш.

В моментите, в които спираш и оставаш концентриран само върху дъха, осъзнаваш как приятно спокойствие обхваща същество ти. Можеш да останеш така дълго време, наслаждавайки се на потоците на дъха, които изпълват тялото и после го напускат.

Докато наблюдаваш тялото и дъха, улавяш как натрапчивите и досадни мисли от ежедневието по конкретни теми са се отдалечили, не са на дневен ред. Тогава се питаш, възможно ли е да е имало толкова приятен начин да се справяш с тях, как не си го открил досега. В този момент те дори не ти се струват толкова драматични, както обичайно.

Чувстваш тялото си. То е топло, подвижно, пълно с енергия, благодарно!

Мисълта ти е спокойна, ясна и се усещаш възстановен.

„Захвърлил“ си познатото бързане и безпокойство и се радваш на плавността и уравновесеността си. Колко дълго си търсил това усещане, време само за теб и колко много го заслужаваш.

Отпуснал си тяло върху постелката си, с което предполагаш, че това изживяване свършва, не може да очакваш повече, та то е съвършено… Но … Практиката продължава.

Не си подозирал, но като че ли е напълно естествено, защото искаш още малко от времето за уединение и спокойствие, за да му се донасладиш.

Гласът на преподавателят насочва вниманието ти към отделните части на тялото и докато осъзнаваш всяка една от тях и я отпускаш все повече и повече, знаеш, че никога не си бил по-близо до себе си и в толкова силна връзка с начина, по който си усещал целостта си – ум, емоции, тяло.

Всичко има начало и край, но този край го чувстваш като начало, начало за отношението на теб към теб самия!

Искаш да се върнеш! Дали ще го направиш, зависи само от…ТЕБ!

Мария Чолакова