Съществува едно африканско племе, което има доста интересен обичай. Когато някой от племето постъпва лошо, всички се събират и го водят в центъра на селото, заобикалят го и в течение на два дена си спомнят всичко хубаво, което някога е правил и му благодарят за това. Хората от това племе смятат, че всеки човек идва на този свят добър, че всеки иска любов, щастие, мир и безопасност. Но понякога преследвайки тези ценности човек извършва грешки. Племето вижда в тези грешки сигнал, зов за помощ. Те обединяват своите усилия, за да повдигнат брата, да му помогнат да възвърне своята истинска природа и да му напомнят кой всъщност е той.”
“Когато жена на африканско племе Убунту (Убунту на езика Зулу означава “Аз съм защото ние сме”) разбере, че е бременна, тя отива в джунглата с другите жени, и заедно се молят и медитират докато получат “Песента на детето”.
Когато детето се роди, всички от общността се събират заедно и пеят “неговата песен”. Когато започне своето обучение, хората отново се събират заедно и пеят на детето песента му. Когато съзрее отново всички заедно я пеят. Когато дойде моментът за сватбата му отново звучи неговата песен. Накрая, когато душата му си отиде от този свят, семейство и приятелите, както в момента на раждането му, пеят песента, за да го придружи в “пътуването”.
В племето Убунту има и друг повод, когато хората пеят песента. Ако в един момент човек извърши престъпление или нетипичен социален акт, те го закарват до центъра на селището и хората от общността формират кръг около него. После пеят “песента му”. Племето счита, че корекцията на антисоциалното поведение на човека е не наказанието, а любовта и припомнянето на истинската му същност. Когато той разпознае собствената си песен, няма желание или потребност повече да наранява когото и да било.
Приятелите му знаят “неговата песен ” и я пеят, когато я забрави. Защото онези, които те обичат, не могат да бъдат заблудени от грешките, които си извършил или тъмните страни, които си показал в определен момент. Те си спомнят за твоята красота, когато се чувстваш грозен, за твоята цялост когато се чувстваш съсипан и разбит, за твоята невинност, когато се чувстваш виновен и ти припомнят твоята Цел, когато си объркан!”
“Когато жена на африканско племе Убунту (Убунту на езика Зулу означава “Аз съм защото ние сме”) разбере, че е бременна, тя отива в джунглата с другите жени, и заедно се молят и медитират докато получат “Песента на детето”.
Когато детето се роди, всички от общността се събират заедно и пеят “неговата песен”. Когато започне своето обучение, хората отново се събират заедно и пеят на детето песента му. Когато съзрее отново всички заедно я пеят. Когато дойде моментът за сватбата му отново звучи неговата песен. Накрая, когато душата му си отиде от този свят, семейство и приятелите, както в момента на раждането му, пеят песента, за да го придружи в “пътуването”.
В племето Убунту има и друг повод, когато хората пеят песента. Ако в един момент човек извърши престъпление или нетипичен социален акт, те го закарват до центъра на селището и хората от общността формират кръг около него. После пеят “песента му”. Племето счита, че корекцията на антисоциалното поведение на човека е не наказанието, а любовта и припомнянето на истинската му същност. Когато той разпознае собствената си песен, няма желание или потребност повече да наранява когото и да било.
Приятелите му знаят “неговата песен ” и я пеят, когато я забрави. Защото онези, които те обичат, не могат да бъдат заблудени от грешките, които си извършил или тъмните страни, които си показал в определен момент. Те си спомнят за твоята красота, когато се чувстваш грозен, за твоята цялост когато се чувстваш съсипан и разбит, за твоята невинност, когато се чувстваш виновен и ти припомнят твоята Цел, когато си объркан!”