Животът на човек е изпълнен с цикли, периоди, етапи, всеки специфичен, носещ опитност в различни сфери.

Моменти на приятно и естествено видимо развитие се редуват с моменти, в които се отдръпваме, прибираме своята сензитивност навътре към нас, за да съберем сили и да се върнем отново по-верни на и по-загрижени за себе си.

Всеки един от процесите носи своя смисъл и развива нас като личност.

Този навън ни помага да се себе изразим, а този навътре да се себе опознаем.

И точна както за Цветето е съвсем естествено да разтваря своя цвят и да го споделя със Света около себе си и да го затваря, за да го има само за себе си, да го съхрани, така и ние бихме могли  да приемаме тези процеси за естествени, необходими и част от преживяването ни в момента.

„Разцъфването“ е свързано с възможността да приложиш и споделиш своя опит, знания, отношения със заобикалящия ни свят и хора. Възможността да изразиш себе си като личност с всички свои качества, черти на характера, да влизаш в обмен със себеподобни.

„Затварянето“ е свързано с общуването с Теб самия, с анализа на Теб, с твоите копнежи, с твоята чувствителност, емоции, страхове.

Не можем да пребиваваме нито само в единия процес, нито само в другия. Всеки един от тях е важен, взаимосвързан с другия, подкрепя го и го доразвива.

Приемайте всеки един от тях. Позволявайте на себе си да преживявате и единия, и другия пълноценно и всеки от тях да ви два шанса да развивате себе си.

Животът на човек е като Цвят на цвете!

Мария Чолакова