Животът се случва всеки миг и ни провокира да искаме нови неща, понякога материални, а понякога, свързани с емоционални преживявания.
Независимо към кои се стремим, пътят към тях е свързан е личната ни трансформация.
Обичайно Осъзнаваме важността й за нас. Започваме да я искаме силно.
Следват нови събития, неочаквани, непредвидени!
Смутени сме. Какво е това? Беше ни спокойно и добре, сега…?
И тук като че ли е най-трудно да уловим, че новите събития са резултат от новите ни желания. Изненадани сме, неподготвени за необходимостта да се потрудим за своята трансформация. (Това е като да поискаме по – висока степен в образованието си, но да не искаме да положим усилия, за да си вземем изпита).
Нищо не идва на готово. Така трябва да е, защото ако дойде, няма да знаем как да го използваме и задържим, защото няма да познаваме механизма на неговото постигане.
Когато искаме трансформация и тя започва да се случва чрез неочаквани събития и необходимост от нови решения, нормално е първоначално да сме смутени, но след това да си спомним, че ние сте задействали този процес с желанието си да направим живота си по-хубав, по-стойностен, по-удовлетворяващ и радващ ни.
Опитваме се да успокоим смущаващите мисли, свързани с новите моменти в живота ни и не бързаме да правим опити да се връщаме към всичко по старому. Опитваме се да се превърнем в страничен наблюдател на случващото се и да се запитаме:
Защо се случва това?
Какво иска да ми покаже?
Какво ме провокира да направя?
Какво е нужно да науча?
Необходимо е да се отдадем на този процес на трансформация с Безстрашие, Любопитство, търпение и с мисъл за новите дни.
Мария Чолакова
mariayogaoils.com
