Учителят отишъл при своите ученици с красива копринена кърпа в ръка.
– Какво виждате?
– Кърпа.
– По-точно?
– Копринена.
– И друго?
– Красива е, ефирна…
След това Учителят започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Вързал и един по средата. И попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Един от учениците отговорил:
— Учителю, шегувате ли се с нас? Разбира се, че е същата кърпа.
— Помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Сега ученикът разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е с възли и прилича на страдащата душа на човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че през каквито и перипетии да минавате, колкото и да се терзаете, каквито и грешки да допускате, каквито и упреци да си отправяте, в същността си не се променяте. Душата ви си е същата. Тя е като кърпа с пет възела. Тези възли са агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм…
Учителят продължил:
— Сега да се опитаме да развържем тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
Започнал да дърпа двата края на кърпата, а възлите ставали все по-стегнати…
Някой възкликнал:
— Но какво правите, Учителю? Така никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате! Възлите ще се затегнат и ще е невъзможно да бъдат развързани.
Тогава Учителят казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати… Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Трябва да разгледаме внимателно как са били завързани възлите. — Той взел кърпата и продължил. — Могат да се развържат само ако ги разхлабим, ако станат по-свободни.
Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Учителят казал:
—Днешният урок свърши. Сега е време да разгледате и развържете възлите си. Време е да освободите душата си…
Източник:gnezdoto.net