Бяха ми нужни години, за да усетя, осъзная и оценя възстановяващия, обновяващия и Вдъхновяващия ефект, който спокойствието оказва върху ума и тялото ми и колко жизнено важно е то.
Но как да го задържа и поддържам в себе си?
Като всеки съвременен човек, задачите ме заливаха, чакаха на опашка и ми се струваха безкрайни.
Бяха нужни години, търсене, настояване от моя страна, за да открия…
Научих, че най-голямата бариера да постигнеш спокойствие е инерцията на деня. Не е никак лесно да изключиш след многото задачи, които са ангажирали ума.
Научих, че постоянното напрежение, стреса и липсата на истинска, качествена почивка се проявяват в тялото чрез нови болежки, някои от които се превръщат в хронични.
Научих, че не мога и не бива да разчитам и да чакам почивните дни, отпуската, за да се възстановявам, за да поддържам себе си. Нужно ми бе всеки ден да избирам себе си.
Научих, че всеки, който държи на себе, има възможността да открие своя начин/и, чрез който/които да освободи сковаността в тялото, да релаксира ума и да си върне приятната утеха, спокойствие и баланс в душата.
Научих, че моето тихо пристанище се нарича Прана Виняса Флоу Йога. Впечатли ме със своите пригодени към съвременния човек практики, достъпни, деликатни, преливни, различни, успокояващи, вдъхновяващи, напомнящи…
Научих, че спокойствието и времето отделено за неговото поддържане прави живота по-лесен, по-радостен, не защото в него нещо се променя (макар че с времето и това се случва), а защото аз променям гледната си точка към нещата в него!
Научих, че когато търсиш, намираш!
Научих, че можеш да избираш да бъдеш спокоен, независимо от обстоятелствата!
Научих, че “Най-ценният подарък, който можеш да си направиш, е да се чувстваш добре.” (Луиз Хей)
Мария Чолакова
