“-Остарявайки, ще разбереш, че просто искаш да ридаеш. Дори не и заради болка или мъка. А заради ВЕЛИЧИЕТО НА ЖИВОТА. Мисля, че във всеки от нас се крие дете. Аз, например, имам своя детска снимка в телефона си. На нея съм малко момче, което се разхожда по плажа. Поглеждам го и казвам: Справихме се, хлапе.” Сър Антъни Хопкинс
Кога последно се замислихте за привилегията да сте Живи?
Животът се лее във всеки един от нас, а ние дори не забелязваме, отправили поглед към следващото предизвикателство.
Кога последно отделихте време, за да премислите Живота си, да оцените какво ви се случва, какво ви носи и това ли е, което желаете? Но честно и искрено!
Животът наистина е Дар, който е безценен! Често го упрекваме, често го обиждаме, като че ли той прави изборите вместо нас, но всъщност ние сме хората, които избираме как да го живеем, ние вземаме решенията кои са приоритетите ни в него, кой да допускаме в него, а после като че ли нямаме силата да понесем отговорност за тях.
Всичко в Живота е променливо и непостоянно. Дълго време е нужно, за да разбереш, че върху това не може да се влияе, нямаш контрол върху него, но имаш възможност да развиваш себе си и всяка новост в живота ни тегли в тази посока.
Ако не искаш да учиш, да вървиш напред, започваш да обвиняваш Живота.
Замисляли ли сте се, че само когото ни се е налагало да учим сме преоткривали себе си, сме развивали себе си.
Понякога ни липсва смелост, хъс, вяра. Но знаете ли, преди години бях прочела в една книга мисъл, която ме разтърси
„Не съжалявам за нещата, които съм направил. Съжалявам за онези, които не съм, когато имах възможност.”
В онзи момент взех решение, че животът е мой и искам да го напълня с онова, което ми харесва, с онова, което ме вълнува, с онова, което ме впечатлява и ще поемам рискове, ще уча, ще се променям и ще опитвам. Изходите са два: да се получи и да му се наслаждавам или да не се получи, но аз Опитах, не се скрих зад извиненията и оправданията и пак научих.
Живейте пълноценно, не заради другите, не заради оправданията си, а заради желанията на сърцето си, заради мечтите, които ви карат да се усмихвате, да се вълнувате.
Защото животът е сега! Наистина сега, в този миг!
И КОГАТО В ГОДИНИТЕ ПОГЛЕЖДАШ СЕБЕ СИ В ОГЛЕДАЛОТО ДА КАЗВАШ: „СПРАВИХМЕ СЕ, ХЛАПЕ! СПРАВИХМЕ СЕ“